Подкрепям полицаите от Казанлък да бъдат съдени справеливо!
Подкрепям да платят разноските по делото от собствения си джоб. Всички останали каубои да гледат внимателно какви са последствията и ако не им издържат нервите - да си търсят друго занимание. Полицаят не е закачалка за шапка, а огромна отговорност, усет, достойнство.
Този рекламен банер търси подкрепа във facebook, но какво подкрепяме??!?
Да си овластен от закона да ползваш белезници и да нападнеш безпомощния задържан е падение. Ако си полицай - още по-голямо. Полицаят произвежда ред. Престъпникът - произвол. На полицая заплащаме за да произвежда спокойствие. Подобни инциденти ни правят неспокойни и ни карат да се замислим кога ще дойде и нашият ред да бъдем бити и малтретирани.
Границата:
Между полицая и престъпника стои ясна граница. Тя е ясно дифинирана - от едната страна са редът и правилата, от другата хаосът. Когато полицаят премине границата, се превръща в престъпник и правилата изчезват. Важи законът на джунглава - по-силният надвива.
Всички интерпретации на закона със саморазправа са наивно замечтване по дивия запад. И какво сега - да препасваме оръжие, да вдигаме бесилките, да въвеждаме смъртното наказние и да се почваме? Който, когото, където хване да не отговаря на неговите ценности и да действа по правилата на своите морал и закони?
Моят, личен опит:
Юни 2019 г. бях арестуван и отведен в първо, районно управление на МВР Варна, защото нямах лична карта и за неизпълнение на полицейско разпореждане.
След няколко часа разпит, ми дадоха да подпиша протокол, че не съм искал адвокат, и медицинска помощ. Ако подпиша - ме пускат веднага. Ако не подпиша - ме затварят за 24 часа за да изясняват моята самоличност, която вече бяха установили по специфичната ми фамилия и ЕГН.
"Буркана" на медицинска помощ отблизо:
Беше ми паднала кръвната захар. Един от полицаите, които ме задържаха, донесе буркан със захар и лъжица с репликата: "Ето ТИ медицинска помощ." Изрично подчертавам обръщението на ТИ.
Поводът за задържането ми беше, че докато спортувах на крайбрежната алея - камион за зареждане на крайбрежните заведения щеше да ме отнесе. По график въведен от общината - той не би трябвало да се намира на алеята.
Качих се до кабинката с полицая и го попитах защо допуска превозни средства по алеята след крайния час за достъп и след малко бях с белезници. Пристигнаха два автомобила на МВР и ме прибраха.
Разбира се, че бях в нарушение, защото дори и когато спортувам трябва да си нося личната карта. Но това, че потърсих отговорност на полицая за превозните средства той го изтълкува като агресия от моя страна.
В районното управление няма камери. Единия полицай ме съпроводи до тоалетната и ме заплаши с бой.
Не съм подавал жалба, защото няма как да докажа, но го написвам тук след две години за да подкрепите полицаите, когато се отнесат и с вас по подобен начин. Аз не бях дрогиран. Карах колело на място, на което би трябвало да има само колоездачи, спортуващи и свободно разхождащи се. Просто направих грешката "да обезпокоя" с въпросите си полицая. Не му хареса въпросът дали е тук за да осигурява нашето спокойствие или да се грижи за бизнес интересите на собствениците на заведения.
По подобен начин може да протече и проверка от НАП.
А за този нарушител нямам идея какво бих искал да получи като възмездие, застрашавайки живота на хиляди хора. Неговата постъпка е неуважение, потъпкване, изтриване на всички писани и неписани закони. Такива същества нямат място между нас. Няма как да ги сравняваме и с животни, защото те не се дрогират, не се напиват...
Name*
Name*
Живко