Имам една теория, според която нормалните хора създават възпитани деца, попадат в компанията на интересни хора, забавляват се по оригинален начин, не изхвърлят боклуци и фасове където им хрумне - ще ги кръстя "готини"! Ние - готините, решихме да участваме в инициативата на БДЗП (Българското Дружество за защита на птиците) за почистване на езерото между Крапец и Дуранкулак. Събота - 20 април, 8:00 часа - вече сме на път.
Всяка година посещаваме Шабла и въпреки това не бях забелязвал тези морски забележителности
Пътят до Шабла ни е познат, защото всяка година пътуваме по тази дестинация. 9:00 сме в Шабла, тридесет минути преди срещата. Кафета, сладки приказки - виждаме група от хора, които чакат като нас и не се вписват в пейзажа, но по-късно ги разпознахме като част от събитието. 9:30 - приближава се кола с варненска регистрация и ни пита дали сме за почистването... След малко караме след тях в посока Крапец. Спираме до Крапец и чакаме джипове, които ще ни извозят, защото пътят не позволява волности с асфалтовите ни коли... Джиповете с лепенки на БДЗП пристигат и нашият шофьор се представя като: "Радо"! Радо потегля след първият джип. Друса повече отколкото сме свикнали в семейното Ауди А4 и на няколко пъти, аха да се изложа....Радо е един от най-пристрастените към работата си и непрекъснато ни показва птици, или пък спира насред пътя, изключва двигателят и ни обяснява кой звук от коя птичка се произвежда. Изведнъж джипът пред нас слиза и всички започват да слизат. Вадят се бинокли, далекогледи, камери за снимане, които се насочват към нещо в нивата. След малко разбираме, че това е блатен.................който не е засичан от години, Това е нещо като бухал, но с разкошни, жълти очи. Децата ми позволиха набързо да го разгледам пред далекогледа. Птицата страхливо обръщаше глава към нас - въпреки, че бяхме поне на 50 метра. Много красиви жълти очи - много!
Панорама от езерото между Крапец и Дуранкулак
По черните пътища стигаме до езерото и въпреки, че друсаше, все едно бяхме в Discaveri...........езерото беше великолепно. За съжаление теорията ми включва и още едни субекти, които все още продължават да мижитуркат покрай нормалните хора, въпреки че отдавна трябва да са в специални гета, в които да се самоунищожават и изяждат - накратко ще ги наричам "боклуци"! Вчера, в кампанията на БТВ "Да изчистим България за един ден" - "боклуците", напомниха за себе си със стотиците килограми боклуци - захвърлени навсякъде около бреговете на Дуранкулашкото езеро. Езерото се намира между Крапец и Дуранкулак и е все още запазено кътче за изчезващи видове птици. А поводът да участваме, бяха именно хората от Б......, които организираха почистването. В 09:00 бяхме в центъра на Шабла - по предварителна уговорка. В 09:30 пристигна кола с варненска регистрация и един от пасажерите попита дали сме ние варненската кола, която трябва да придружат до Дуранкулак. Стигнахме до Крапец по идеално асфалтиран път и спряхме с началото на селото. Представителка на ББББББББББББББ обясни, че с колите сме до тук и , че ще ни вземат джипове извозени с джиповете на Б.....Нашият шофьор беше Радо. Скоро не бях виждал човек, който толкова да се забавлява с работата си. Непрекъснато спираше джипа и ни обясняваше коя птица как се казва и по звука разпознаваше кой е на близо. Онагледяваше обяснението с книга, в която ни показваше оперението на птицата. И изненада - джипът пред нас спря и всички слязохме. Заизваждаха се бинокли, далекогледи, камери за снимане. Оказа се, че в нивата се е маскирал......Тази граблива птица имаше страхотни, жълти очи, които гледаха изплашено към нас и въпреки, че бяхме на петдесет метра - птицата внимаваше. След малко тръгнахме и по черен път стигнахме езерото. Много е красиво, много!!! И в следващия момент погледът ми се спря на купчината чували с боклуци, които вече бяха събрани от членовете на ББББББ - пристигнали преди нас. Тръгнахме покрай брега и просто ми се повдигаше от бруталната безотговорност на бракониери и всякакви "боклуци", разхвърляли навсякъде доказателствата за своето присъствие. Празни гилзи и празна опаковка от храна за кучета издаваха присъствието на бракониерите, дебнещи невинните си жертви в абсолютно забранена зона за подобен вид безобразия. Опитах се да си представя какво има в главата на подобен индивид, умишлено пристигнал в този резерват, легнал в тръстиките и ядящ семки с бира? Дали ръцете му са треперили от комплексарски конвулсии дали ще успее да отстреля от първия път бързата птичка? Какъв "боклук" трябва да си за да легнеш в собствените си боклуци, да дишаш миризмата на собствената си мърлящина докато чакаш да убиеш последната птица от даден вид? Опаковките доказваха умствения капацитет на "боклуците": На евтината лимонада, която се ползва от кварталните алкохолици. Най-евтината бира, но всяка бутилка преди да бъде изхвърлена е пресушена до дъно. Всичко от най-евтиното, да не се набута г-н "боклука", защото по този начин той доказва колко ненавижда и се бе си - тъпче собственото си, жалко тяло с боклуци, защото му се свиди дори на себе си да угоди с по-качествена храна и напитка. Не изключвам и възможността да са яли от храната за кучета, каквито опаковки намерихме, защото е най-евтино, а гранулките може би вървят с бирата. Иначе на няколко места бяха създали нещо като пунктове за сортиране на боклуци във вид на камари от бутилки. Имаше дори нещо като килим - явно някой бракониер си го е домъкнал да лежи по-удобно докато чака да убива.
Децата се измориха да чистят боклуците на "боклуците"
Децата се измориха да чистят боклуците на "боклуците". Питахме ги колко торби са събрали и бройката се увеличаваше към десет торби на човече.
Name*
Name*
Живко