Грънчар - първата хижа от разходката. Ден първи сряда - шофирахме от Варна и оставихме колите над Юндола
Грънчар с бай Ангел се оказаха интересна комбинация (местоположение на google maps). За едни бил дръпнат, други че не бил дръпнат, за себе си го прецених като добър човек и интересен събеседник. Разказа как по една евро-програма пристигнали да търгат тревата по дъното на езерото пред хижата. Обяснил им, че така няма да решат проблема...поне му намерили една от лопатите в езерото, която той издирвал. А лопатата в планината е като снегорин за равнината.
Попитах го дали губят вещи и сподели, че пази цяла стая за случая. Младеж звънял скоро и го помолил да прати бодито на приятелката му. Отговорил да и купи друго, но младежът упорствал. Тогава бай Ангел му казал:
- Яла си го взЕми да ти излезе по-евтино" - нарочно акцентирам с болднатите букви в опит да пресъздам падежа на ударенията и подмяната на някой букви от книжовния език.
Разказа как го карали да търси гривничка, гащи - все маловажни вещи за него - "Яла си го взЕми да ти излезе по-евтино" е култовата фраза.
Почерпих го от моята ракия от синьо, сини сливи, отсече: "Юбава е!"
Галерия от хижа Грънчар:
На другия ден се събудих с главоболие и отпаднал. Разпознах симптомите на високата надморска височина. Следваше 20 км. преход до хижа Рибни езера. Нарамих тежката раница и тръгнах с всички. Километрите на тази височина, с този терен, с тази тежест от раниците нямат нищо общо с тези в равнината и скоро го разбрах върху себе си. Двадесет километра в равнината бих ги изминал за около три часа, днес щяхме да отделим десет часа от денонощието.
Огладнявах през два часа, обмяната се събуди и искаше все повече калории. Кислородът не достигаше и нямах сили. Единият от Водачите - Ивелин, имаше GPS, който показваше около 2.2 км. в час и това за него беше тътрене. Освен мен в компанията беше Мира, която също изнемогваше, останалите крачеха с опитните си крачки - Гергана, Митака и Веско.
Другият ни водач - Мариан Желев беше по-милостив и само се усмихваше.
Ходихме, сядахме, обличахме се, събличахме се, ядохме, пихме вода безброй пъти. Сочеха ни разни баири, зад които е хижата и просто спрях да ги броя.
Накрая хижа Рибни езера (местоположение на google maps) се показа - гушеше се в една котловина, оказа се, че един час ще слизаме до нея.
Ден трети - хижа Рибни езера - хижа Семково.
Най-после се справих с надморската височина, главата не ме болеше, усещах кислорода във вените си и беше прекрасен ден. Имах мощ, имах сила, имах настроение, най-после и Рила ме прие.
Галерия:
Name*
Name*
Живко