Грънчар, Рибни езера, Семково – хижите, които посетихме в Рила

Грънчар – първата хижа от разходката. Ден първи сряда – шофирахме от Варна и оставихме колите над Юндола

Грънчар с бай Ангел се оказаха интересна комбинация (местоположение на google maps). За бил дръпнат, други че не бил дръпнат, за себе си го прецених като добър човек и интересен събеседник. Разказа как по една евро-програма пристигнали да търгат тревата в езерото пред хижата. Той им обяснил, че така няма да решат проблема…поне му намерили една от лопатите в езерото, която той издирвал. А лопатата в планината е като снегорин за равнината.

Попитах го дали губят вещи и той охотно разказа, че пазел цяла стая за случая. Някакъв момък звънял скоро да го моли да прати бодито на приятелката му. Той му отговорил да и купи друго, но отсреща – упорство. Тогава той казал: “Яла си го взЕми да ти излезе по-евтино” – нарочно акцентирам с болднатите букви в опит да пресъздам падежа на ударенията и подмяната на някой букви от книжовния език.
Разказа как го карали да търси гривничка, гащи – все маловажни вещи за него – “Яла си го взЕми да ти излезе по-евтино” е култовата фраза.
Почерпих го от моята ракия от синьо, сини сливи, отсече: “Юбава е!”

Грънчар - обща снимка в Рила

Грънчар – обща снимка в Рила

Галерия от хижа Грънчар:

На другия ден се събудих с главоболие и отпаднал. Разпознах симптомите на високата надморска височина. Следваще 20 км. преход до хижа Рибни езера. Нарамих тежката раница и тръгнах с всички. Километрите на тази височина, с този терен, с тази тежест от раниците нямат нищо общо с тези в равнината и скоро го разбрах въврху себе си. Двадесет километра в равнината бих ги изминал за около три часа, днес щяхме да отделим десет часа от денонощието.
Огладнявах през два часа, обмяната се събуди и искаше все повече калории. Кислородът не достигаше и нямах сили. Единият от Водачите – Ивелин, имаше GPS, който показваше около 2.2 км. в час и това разбираше се беше тътрене, но освен мен в компанията беше Мира, която също изнемогваше, останалите крачеха с опитните си крачки – Гергана, Митака и Веско.
Другият ни водач – Мариан Желев беше по-милостив и само се усмихваше.
Ходехме, сядахме, обличахме се, събличахме се, ядохме, пихме вода безброй пъти. Сочеха ни разни баири, зад които е хижата и просто спрях да ги броя.
Накрая хижа Рибни езера (местоположение на google maps) се показа – гушеше се в една котловина, оказа се, че един час ще слизаме до нея.

Ден трети – хижа Рибни езера – хижа Семково.

Хижа Рибни езера, ден трети, преди тръгване за хижа Семково

Хижа Рибни езера, ден трети, преди тръгване за хижа Семково

Най-после се справих с надморската височина, главата не ме болеше, усещах кислорода във вените си и беше прекрасен ден. Имах мощ, имах сила, имах настроение, най-после и Рила ме прие.

Галерия от хижа Рибни езера към хижа Семково, ден трети:

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.