Как изчистихме боклуците на “боклуците”-Варна, Шабла, езерото между Крапец и Дуранкулак

Имам една теория, според която нормалните хора създават възпитани деца, попадат в компанията на интересни хора, забавляват се по оригинален начин, не изхвърлят боклуци и фасове където им хрумне – ще ги кръстя “готини”! Ние – готините, решихме да участваме в инициативата на БДЗП (Българското Дружество за защита на птиците) за почистване на езерото между Крапец и Дуранкулак. Събота – 20 април, 8:00 часа – вече сме на път.

Всяка година посещаваме Шабла и въпреки това не бях забелязвал тези морски забележителности

Всяка година посещаваме Шабла и въпреки това не бях забелязвал тези морски забележителности

Пътят до Шабла ни е познат, защото всяка година пътуваме по тази дестинация. 9:00 сме в Шабла, тридесет минути преди срещата. Кафета, сладки приказки – виждаме група от хора, които чакат като нас и не се вписват в пейзажа, но по-късно ги разпознахме като част от събитието. 9:30 – приближава се кола с варненска регистрация и ни пита дали сме за почистването… След малко караме след тях в посока Крапец. Спираме до Крапец и чакаме джипове, които ще ни извозят, защото пътят не позволява волности с асфалтовите ни коли… Джиповете с лепенки на БДЗП пристигат и нашият шофьор се представя като: “Радо”! Радо потегля след първият джип. Друса повече отколкото сме свикнали в семейното Ауди А4 и на няколко пъти, аха да се изложа….Радо е един от най-пристрастените към работата си и непрекъснато ни показва птици, или пък спира насред пътя, изключва двигателят и ни обяснява кой звук от коя птичка се произвежда. Изведнъж джипът пред нас слиза и всички започват да слизат. Вадят се бинокли, далекогледи, камери за снимане, които се насочват към нещо в нивата. След малко разбираме, че това е блатен……………..който не е засичан от години, Това е нещо като бухал, но с разкошни, жълти очи. Децата ми позволиха набързо да го разгледам пред далекогледа. Птицата страхливо обръщаше глава към нас – въпреки, че бяхме поне на 50 метра. Много красиви жълти очи – много!

Панорама от езерото между Крапец и Дуранкулак

Панорама от езерото между Крапец и Дуранкулак

По черните пътища стигаме до езерото и въпреки, че друсаше, все едно бяхме в Discaveri………..езерото беше великолепно.   За съжаление теорията ми включва и още едни субекти, които все още продължават да мижитуркат покрай нормалните хора, въпреки че отдавна трябва да са в специални гета, в които да се самоунищожават и изяждат – накратко ще ги наричам “боклуци”! Вчера, в кампанията на БТВ “Да изчистим България за един ден” – “боклуците”, напомниха за себе си със стотиците килограми боклуци – захвърлени навсякъде около бреговете на Дуранкулашкото езеро. Езерото се намира между Крапец и Дуранкулак и е все още запазено кътче за изчезващи видове птици. А поводът да участваме, бяха именно хората от Б……, които организираха почистването. В 09:00 бяхме в центъра на Шабла – по предварителна уговорка. В 09:30 пристигна кола с варненска регистрация и един от пасажерите попита дали сме ние варненската кола, която трябва да придружат до Дуранкулак. Стигнахме до Крапец по идеално асфалтиран път и спряхме с началото на селото. Представителка на ББББББББББББББ обясни, че с колите сме до тук и , че ще ни вземат джипове извозени с джиповете на Б…..Нашият шофьор беше Радо. Скоро не бях виждал човек, който толкова да се забавлява с работата си. Непрекъснато спираше джипа и ни обясняваше коя птица как се казва и по звука разпознаваше кой е на близо. Онагледяваше обяснението с книга, в която ни показваше оперението на птицата. И изненада – джипът пред нас спря и всички слязохме. Заизваждаха се бинокли, далекогледи, камери за снимане. Оказа се, че в нивата се е маскирал……Тази граблива птица имаше страхотни, жълти очи, които гледаха изплашено към нас и въпреки, че бяхме на петдесет метра – птицата внимаваше. След малко тръгнахме и по черен път стигнахме езерото. Много е красиво, много!!! И в следващия момент погледът ми се спря на купчината чували с боклуци, които вече бяха събрани от членовете на ББББББ – пристигнали преди нас. Тръгнахме покрай брега и просто ми се повдигаше от бруталната безотговорност на бракониери и всякакви “боклуци”, разхвърляли навсякъде доказателствата за своето присъствие. Празни гилзи и празна опаковка от храна за кучета издаваха присъствието на бракониерите, дебнещи невинните си жертви в абсолютно забранена зона за подобен вид безобразия. Опитах се да си представя какво има в главата на подобен индивид, умишлено пристигнал в този резерват, легнал в тръстиките и ядящ семки с бира? Дали ръцете му са треперили от комплексарски конвулсии дали ще успее да отстреля от първия път бързата птичка? Какъв “боклук” трябва да си за да легнеш в собствените си боклуци, да дишаш миризмата на собствената си мърлящина докато чакаш да убиеш последната птица от даден вид? Опаковките доказваха умствения капацитет на “боклуците”: На евтината лимонада, която се ползва от кварталните алкохолици. Най-евтината бира, но всяка бутилка преди да бъде изхвърлена е пресушена до дъно. Всичко от най-евтиното, да не се набута г-н “боклука”, защото по този начин той доказва колко ненавижда и се бе си – тъпче собственото си, жалко тяло с боклуци, защото му се свиди дори на себе си да угоди с по-качествена храна и напитка. Не изключвам и възможността да са яли от храната за кучета, каквито опаковки намерихме, защото е най-евтино, а гранулките може би вървят с бирата. Иначе на няколко места бяха създали нещо като пунктове за сортиране на боклуци във вид на камари от бутилки. Имаше дори нещо като килим – явно някой бракониер си го е домъкнал да лежи по-удобно докато чака да убива.

Децата се измориха да чистят боклуците на "боклуците"

Децата се измориха да чистят боклуците на “боклуците”

Децата се измориха да чистят боклуците на “боклуците”. Питахме ги колко торби са събрали и бройката се увеличаваше към десет торби на човече.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.