Кой съм?

Ивайло МанаховРоден съм на 19 януари 1972 г. във Велико Търново. Женен съм,  един син и една котка 🙂 в къщи. В офиса значително повече котки и колеги 🙂

На 18 юни 2000 г. слязох от влака във Варна с една чанта и сиамска котка и днес съм все още във Варна. Основната си част от времето прекарвам в управляваната от мен Танграм рекламна агенция Варна. Преди се стараех всеки срещнат да ми бъде клиент, днес ги подбирам, защото по едно време се усетих, че няма склад или сайт за доставка на нервна система. Проверих колко струват отделни компоненти, но се оказа, че никой не предлага и сега работя по въпроса това да е новия ми бизнес за милиарди, защото имам идея и за още един: По едно време докато си живеех, се усетих, че и време никой не доставя. Когато стигнах до тези два извода и реших да правя икономии на нерви и време.
Обади ли ми се клиент и чуя думата спешно – незабавно му отговарям, че спешни поръчки не изпълняваме. Обади ли ми се клиент в неделя или след работно време му казвам да се свърже с мен през работно време, защото в момента тарифата ми е 1000 лв. на час.
Телефона си го “вдигам”, когато аз реша, защото никъде в общите му условия от създателя не намерих точка, по която да съм длъжен да отговарям на всеки, който е решил че по телефона му е по-лесно. За него може да е лесно, но за мен е натоварващо.

Братята Кирил и Методий за какво са се блъскали да мислят азбука, букви? Цял комуникационен код са измислили да ни е лесно и удобно да се изразяваме.

Аз работя с имейли – в писмен вид, за да не се налага да споря, че еди кога си съм дал еди каква си цена за еди какво си. Когато имейла е пред мен, имам време да го прочета внимателно, да отговоря конкретно. По телефона си разменяме купчина думи и след 10 минути и аз, и отсрещния предполагам не си спомняме и половината от изговореното. Да не говорим за запомняне на цифри или специфични детайли…И в тази връзка ме обзема раздразнителност като чуя: “Седнах да ви пиша имейл, ама викам защо да не се обадя по телефона, че така е по-лесно”. Айде пак стана лесно, само на мен ли не и е лесно, но както и да е – реших, че има два типа клиенти – телефонисти и пишещи, аз явно съм от вторите, а на първите искам да кажа:

Моля наемете си секретарка, говорете си с нея, обсъждайте по телефона или на живо – за мен няма никакво значение. Като се изясните секретарката да седне и да ми обобщи в един имейл какво се иска от мен и аз ще се заема с удоволствие.

Аз не съм съгласен да работя като секретарка, не защото няма сексапил или дълги крака, напротив – висок съм 1.99 см., не съм си измервал дължината на краката, но все ще е нещо подобаващо.

Клиентът винаги има право!

…незнам кой е измислил тази глупост, но за мен клиентът има право да си плати и никакви други права. Да, пиша това с ясното съзнание, че може би вече ви ядосах, но нека обясня: Клиент е субект, който няма възможност да получи даден продукт или предмет, благодарение на собствените си познания или умения и е ПРИНУДЕН да възложи това на някой друг. Този някой друг – да го наричаме с българската дума МАЙСТОР, благодарение на своя опит, знания, умения е стигнал до възможността да предложи тези свои умения във вид на краен продукт, от който така наречения клиент се НУЖДАЕ. Думата НУЖДА предполага да наричаме клиента с ново наименование – ПРИНУДЕН. Та принудения трябва да е благодарен на майстора, че последния въобще ще благоволи да му обърне внимание и да му предостави продуктът или услугата, от които принудения се нуждае. – Ама аз си плащам – с размах заявява принудения.
– Всички си плащат! – заявява майстора