Всекидневна на апартамент във Варна, бул Владислав Варненчик

Как се снима апартамент за успешна продажба

През 2004 г. започнахме да издаваме вестник за имоти, покрай който опознахме бизнеса на агенциите за имоти. Вече не издаваме вестник, но за сметка на това не спирам да следя пазара на имоти – предимно във Варна.

Мой приятел реши да рекламира апартамента си по правилния начин: Препоръчах му професионален фотограф, който засне и обработи снимките все едно са за списание. Сами виждате колко приятно е да си помечтаеш или директно да купиш апартамента.

Няколко дена след като обявата беше публикувана беше назначен час за оглед при цена от 99 000 евро с включено парко място.

Уважавам труда на агенциите за имоти, но не уважавам обява без снимки и с описание: Апартамент в близост до еди какво си….

Имотите са един от най-скъпите продукти и голяма част от хората нямат втори шанс за имот. Именно затова бъдещият купувач би желал да види повече от три думи, характеризиращи бъдещият му дом.

Вижте снимките на този апартамент и вижте снимките на други имоти, които влизат в представите ви за нов дом и само преценете дали усилието по заснемането на имота от професионалист има безспорно своите предимства или са пари, хвърлени на вятъра.
За мен е абсолютна небрежност да продаваш имот за 100 000 евро, а дори да е за 50 000 евро, малко ли са и да рекламираш имота без снимки или със снимки, направени от телефона. Да, сега ще има изказвания, че телефоните снимали като фото апарати и това е пълна лъжа, защото има значение и кой стой зад устройството :). И най-скъпия телефон няма да успее да пресъздаде усещането за реалността, което е предадено от истинския фотограф на нас – гледащите.
Чувал съм мнения от агенции: “Абе няма да снимам тая стена, че ще видят влагата”. Ами те хората ще си отделят от времето да гледат апартамента и накрая няма да видят влагата. Ами ще я видят, ама какво пречи това да им бъде спестено? Кой нормален човек би се съгласил на отбив от цената заради влагата?
Една от отвратителните черти на българина е шикалкавенето – да скрием това, да спестим онова, да излъжем, да премълчим, само да сме ние добре. Ей тай черта докато не я изтрием, много ще патим – един на друг да си прехвърляме проблемите. Ами нали като решиш един проблем и той изчезва – вече не е проблем за никого. Замълчиш ли, прехвърлиш ли го на другия – проблема започва да занимава него, а той ти изпраща невидими благодарности, които съм сигурен, че действат на някакво мисловно ниво.
Хората, които спестяват истината на отсрещния сами се програмират със съмнения и страхове да не би да ги спипат в лъжа и така още в самото начало – без отсрещната страна даже да е открила проблема – препрограмирането е започнало да зарежда с отрицателна енергия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.